Нощта се спуска над горещите асфалти,
наметнала е черно було над града,
показаха се грейнали звездици жарки,
които пак ще изгорят със сутринта.
Но нека тази нежна нощ не си замине,
защото бродят ТЕ сами ръка в ръка,
а сянката им слята щом напред отмине,
се чува кратък стон на падаща звезда.
© Йорданка Пешлова Всички права запазени