Усещам погледа ти - тежък като камък, катранен, черен, сякаш виждам Сатана... Облизваш тялото до голо - адски пламък, дихание, размекващо чак мойте колена...
Изгарям в погледа ти, чувствам по жарава как ходя, как събуждаш в мене грях и страст... Не гледай с този поглед - възбуждаш ме, не зная как тъй бързо ме усети, че харесва ми така?
Ръката ти улавям... Докосваш нежността ми... Не ти харесва нежно?... Тогава лош бъди... Отнасяш ме във вихър, завличаш и ума ми... С коравината си... оставяща по мен бразди...
Притискаш ме до болка, спираш и дъха ми... Не спирай! Не, недей! Харесва ми така... Рови се в мен, разгръщай тялото, плътта ми, бъди и груб, брутален... тъй не ще ти устоя...
Напираш и проникваш... Усещам лудостта ти... Усилва се... О, Боже!... Не - та ти си Сатана... Затворила очи, отпивам от страстта ти... и всичко ще изпия... дори и лудостта...
Потапяш ме в блаженство, изпълваш ме до дъно, обхождаш всяка гънка, изследваш всеки вик, потръпваш и пулсираш, измъкваш се и тънеш, изригваш и изливаш се по мен... в застинал миг...
Как бързо ме усети, разбра ме само с поглед, че аз съм като теб, но нежна Сатана?... С коси от огън, дива, но със лице на пролет, на дяволското в теб не ще да устоя?...
Блаженството заразно, ще искам пак, и още... За всичко ще забравя, за себе си дори... Ще искам и ще моля, теб ще търся нощем, със дяволската страст във мрак ме отнеси...
Мила Нежна, невероятен изказ имаш, аплодисменти!!! Само да ти река, че те копи-пействат като "анонимна авторка" без изобщо да се съобразяват с правилата на авторското право, за съжаление...
"Как бързо ме усети, разбра ме само с поглед,
че аз съм като теб, но нежна Сатана?...
С коси от огън, дива, но със лице на пролет,
на дяволското в теб не ще да устоя?..."
Мила,дяволка женичке такава,МНОГО СТРАСТ И ОГЪН има в стиха ти,ще разпалиш плътски желания по обяд май...., и тогава-ДЕ ЩЕ ГО ДИРЯ ТОЗ МЪЖ??Прегръщам те!
Ух, забраих да ти кажа - нямам спирачки... многу мий трудну спиръниту... На тува му викъли производствен дифект - забраили да ми турят, и сега - цял живот без спирачки... напрау нямам спиръне
П.П. - За налибвънету съм съгласнъ - саму тува можи времинну да мъ спре
Желая те... до болка истинска те искам
да бъдеш тук, до мен, във мен, и то СЕГА!
В очите жаждата чета, сега си искрен -
тъмнеят в страст по мен... и по греха...
То... кмете, да ни мислиш, чи саму при теби й утичъниту ???
Ама хитра йе Милка Преднио път бех след нощна смяна и цел ден ни спах дъ са ирутизиръми с нея
Вместу кът гулеми ора дъ зейм дъ са налибим и дъ ни олекне
Ама ниък...
Нийе съ започвъми и съ нидувършвами
Сига пак съм на рабута
Милке, спиръй са, чи отекуф нейде си
Питаш ли горкийки, дето трябва да ме понасят на живо? Сигурно вечер не са на себе си Не - шегувам се, в действителност съм скромна и добра, позволявам си само с най-любимите да проявявам този огън... и естествено тук с вас
Вълшебството, с което ме пронизваш,
ме кара да не съм на този свят...
О, да! Отново в мене се изливаш...
не спира твойта сатанинска благодат...
( Това за Ицо Дано не си тръгнал още на работа )
На останалите - отново благодаря и... започнах да се чудя дали да не си сменя псевдонима Огън и Пламък например Или Пожар, леле майко помощ !
До мене щом си... сатанински,
изгарям да ме потопиш във теб,
а чувствата ми... животински...
не ще отричам, аз не съм от лед...
Със теб ще скоча надълбоко,
дори до дъно да се потопя...
Издигаш ме така високо...
в страстта си чувствам, че ще полетя...
Ех, Ице... ако можех да ти помогна... на драго сърце...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.