НЕЖНА УТЕХА
Стига сълзи и въздишки на униженията край,
с високо вдигната глава ще вървя към ЛЮБОВТА!
Към теб, любов, ще тръгна аз, с отворени обятия,
като вълна към залив тих, да срещна пристана спокоен.
В прегръдки нежно ме вземи и с много ласки ме дари.
И щом неканена тревогата, в душата моя се прокрадне,
с мили думи ти я прогони, с целувки страсни тялото ми обсипи,
и със любов силна и безкрайна стопли измъченото ми сърце.
На рамото ти пак глава ще сложа и камбани в душата ще звънят,
че ти ми даваш сили, да се смея и да продължавам да живея!
© Самотница Всички права запазени