Имало едно място,
на което се сбъднала мечта.
Момичето в синьо получи шанс,
един единствен миг, в който разбра това.
Обречена да вярва на сънищата си
и проклета да се примирява с това,
много ли е, че иска да е щастлива,
малко ли е, че се отдава на чувствата.
Но дали има машина на времето,
за да се върне онзи миг,
да можеше пак да направи грешката,
която я кара да сънува.
Но краят бе близо,
с хиксче има отбелязано място,
момичето в черно май пропиля шанса,
или този шанс е бил просто поредния сън.
Така тя разбра, че
пред съдбата се мълчи,
пред силует се плаче,
пред любовта се готвиш да гориш.
© Василена Всички права запазени
а резултат все един,
все толкова са еклектични,
боли глава и гълтам аспирин.