5.05.2005 г., 7:28 ч.

Нежно 

  Поезия
1177 0 0



Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам

И незабелязано се измъква, бавно,
изчезва някъде назад
в съзнанието ми.Ще го оставя там,
докато не го поискам отново сам

Да, ще остана замалко тук,
имам нужда да отдъхна.Да си отдъхна
от натиска навън, и всичко
в тази балада е в ръцете на живота... в ръцете му

Моментът е невероятен.Извън
този свят.Толкова жалко,
винаги се налага да напусна...
...този живот

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??