В шепите ми
гърдите ти
любими
дали
не са намерили
нов дом?
Мечтите ти
дали не са поели
с криле от страстен стон
към мен?
Загадъчна усмивка -
Мона Лиза
от нейната извивка
ме прониза...
Сама ги сложи
там, където
под нежната ти кожа
тупти сърцето...
Това ми е достатъчно -
Не питам пак!
Ще те разбере и безмозъчно
дори глупак!...
Такъв съм, знам.
Не говори -
Ръцете ми са там,
а в тях... си ти...
02.11.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени