12.02.2011 г., 13:49 ч.

Нежносиня умора 

  Поезия » Любовна
844 0 4
Във яркосиньо е пак обагрена
и свети призрачно нощната луна.
И чудя се дали сега неканена
ще дойдеш до мене ти сама?
Да приседнеш кротко, тук, невинно
на пейката с олющена боя,
отразила светлината светлосиня,
тъмнината гонейки в нощта.
И ще споделиш навярно и за кратко
за поредната ти болка и тъга...
И ще слушам тихичко и сладко,
вперил поглед в синята луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??