Жал ми е за тебе -
разбери
никога не си измисляй нежност,
просто посегни и я вземи,
тя ще трепне стреснато и плахо,
разлюляна в лунни небеса,
в тихата омая на морето,
свита на кълбо в тишината,
къпеща се в лунната пътека,
и ще тръгне по света...
сътворен от твоята душа,
ще стои и дълго ще те чака,
както никой досега,
за да пламне светлина,
жаждаща и тръпнеща в надежда
за онези нови чудеса,
сътворили цялата ти нежност.
© Златка Всички права запазени