Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало.
Върти се времето,
а в мен страстта бушува!
Аз искам да е дива,
нежна и красива!
Аз търся те отново и отново.
Живея с теб, нашепвам ти слова.
Душата ми живее с твоя дневен ритъм.
И ден след ден уханието
ти ме следва и разнищва.
Усмивката ти щом е на лицето,
душата ти е светла, лъчезарна, подобава сладка!
О, сладост моя, мила моя скъпоценност!
Замирам във очакване, когато
гласа ти чуя и въздъхна облекчено...
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Благодаря ти за отзива и вниманието!
Харесвам стихотворенията ти!
Успех!