15.06.2009 г., 10:03 ч.

Нежността 

  Поезия » Любовна
793 0 14

Така исках да ти дам нежност...

Тази, която стотици години събирах...

Уби я глупавата ми небрежност

и погледът празен подире ми.

 

След това, щом веселбата притихне

ще остана сам, с чаша в ръка,

а ти нежността ще викаш, но тихо е...

Моята голяма нежност умря...

 

Разбра, че напразна е твойта молба.

Крива усмивка на устата ще слезе...

Друга нежност си потърси за съдба-

Чуждата! Ненужна да влезе...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??