Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам,
да не мисля за обикновените неща,
дори за хляба си насъщен,
да нося теб, звезда на любовта.
Нека си дори и среброкоса,
но зная, че ти си моята съдба,
а аз - твой идолопоклонник,
с обич те прегръщам, пресвета!
© Мариола Томова Всички права запазени