НЕКА

Уморих се да воювам, с тебе, Сърце.

Отново старата надежда ме ограби.

Любов, изгори ме с твойте ръце.

На кръст разпъваш нервите ми слаби.

За последно, се влюбвам, Живот.

За последно пак ще излъжа.

Защо за пореден път оставам идиот?

Сега за мен коя жена ще  омъжа?

А вече зрял  мъж съм, Сърце!

Защо ли само тебе сега да слушам?

С тежест е умът ми, не е  перце,

но пак се лъжа с някоя хитруша.

Без любов не мога да живея.

Със ума се лутам по крива пътека.

С него не мога и вярно да пея.

Нека съм влюбен  няколко века...