Любимата ти книга, нека бъда
която препрочиташ със любов,
В нозете ти пътека пред която
да коленичиш си готов!
Да бъда ласка във очите ти,
да си остана, тиха и добра,
със тях ме милвай винаги,
със порива на детска чистота,
поникнала във теб от обичта!
На устните ти, пеперудена усмивка
с крилца от обич,твоята любов,
да бъда онази святата целувка,
жадувана в безсънни нощи,
нежен зов...песен за живот!
В сърцето ти най-тънка струна,
от много обич в обич да трептя!
Душата ти с любов да я обгърна,
на твоите гърди, доволна да заспя...
© Евгения Тодорова Всички права запазени