Не сме се виждали от доста време...
И в мене се надига шепа страх,
че любовта ни може да задреме -
да почне вече да събира прах.
От тази днешна неспокойна мисъл
и върнал бързо времето назад,
разбрах, че между нас ще има смисъл
да върнем любовта си в този град.
И на часа събрах си аз багажа,
и се приготвих бързичко за път.
При теб да дойда, мила! Да ти кажа,
че те обичам...и за кой ли път...
И с тази трудна мисъл във главата
се отзовавам аз пред твоя дом.
А даже си забравих и словата,
като последен неграмотен ром.
Видях тогаз пред прага на домът ти
злината да се свива от корем.
Избистриха се мислите ми мътни,
че трябва двама да се съберем!
© Никола Апостолов Всички права запазени