Anita765 (Ани Монева)
296 11769
8.10.2014 г., 22:27 ч.

Нека дълго се съмва 

  Поезия
599 2 12

 

Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,

във индигово синьо ще блести тъмнината.

И когато на пръсти към теб се повдигна,

ще усетиш как се люлее от нежност земята.

 

Как навън две птици плахо се влюбват

и постеля  им сплитат есенни клони,

как стъпките във времето се изгубват

а нощта не е нощ, а приятел и дом е.

 

Не заключвай сърцето, остави  го да бие,

нямам време тишината да слушам.

И когато с топъл поглед ти ме обвиеш,

смирена в прегръдка аз да се сгуша.

 

Забрави всички думи, само аз ще говоря,

без стих и без звуци, само с очите си,

докато луната се стича по твоя прозорец

и прибира  нощни въздишки в полите си.

 

След това заключи, нека дълго се съмва

и не искай да видиш в мен светлината.

Щом докосне ме лъч, мигом ще  тръгна.

Събудиш ли се, вятърът ще отвори вратата.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=Y7ANLMkxzkc

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??