Нека моята роза неоткъсната остане....
Нека моята роза неоткъсната остане в градината,
онази, която днес някой не ми подари,
за разлика от другите, ще остане жива тя,
макар полята само с моите сълзи...
По улиците с рози усмихнати вървят момичета,
красиви, в ръцете им, почти колкото тях,
щастливи и доволни, че някой ги обича,
ги носят гордо и от очите им извира смях...
А аз ги гледам, признавам, че съм леко тъжна,
не ме боли, че нямам роза, а че съм сама,
че трябва усмихвам, а направо не издържам, ...