Senni (Силвия)
162 1968
12.08.2008 г., 11:21 ч.

Нека ни боли 

  Поезия » Любовна
687 0 14

Погледите... прелетни са птици,

усмивките... отронени сълзи,

мислите... са скитници орисани,

намерили духа си... чрез беди.

 

И бягството... е сетното начало,

оглозгано, нахапано... скимти,

а красотата... бяло огледало,

изваяно... от времето тежи.

 

И думите... са звукове излишни,

погребали са тишината призори,

във ритъма на бляскава излишност,

застиваме... без злото сме сами.

 

И вечността... е приказката наша,

разказана... от тръпнещи души,

подлъгвала е... взора ни във мрака,

с разперени крила... мълчи... шепти.

 

Понесени... от светове незнайно,

от ежедневието... избягали сами,

омайно... сме приспани трайно,

намерихме се... Нека ни боли.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??