outoftime (Моника)
4 4
5.11.2008 г., 9:46 ч.

Нека няма име 

  Поезия » Любовна
901 0 6

Понякога желая самота

и често искам да заспя,

но често тишината не достига

и все по-шумно става и ме заглушава.

 

И все назад се връщам,

грешките анализирам,

но отговор така и не намирам...

 

Защото може би светът е сбъркан,

или пък може би аз леко се побърквам.

Защото той държи ръката,

но ти си в сърцето  и душата.

 

Но аз не мога да те стигна,

колкото и да се опитвам.

Ти дори не ме познаваш,

не знаеш как се казвам и къде живея,

не знаеш колко много бих ти дала,

не знаеш колко те желая...

 

Сега съм тук!

И той прегръща ме и ме целува нежно...

Но очите тебе търсят и жадуват.

И ръцете тебе искат да прегръщат...

Но ти не знаеш...

 

Не знаеш колко много бих ти дала -

всяка малка усмивка,

всяка топла прегръдка,

всяка безумна целувка

и всяка надежда, която се ражда,

и всяка блестяща звездичка...

Бих ти дала света си...

И СЪРЦЕТО си бих...

 

Но ти не знаеш...

Само ако знаеше

колко много бих ти дала...

... ако знаеше!

 

 

 

 

 

 

© Моника Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??