Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш?
На тъмно, как рисуваш пеперуди?
Насред поле, дървета как изсичаш?
Как мъртъв кон ще впрегнеш да се труди?
След спрелия, нима ще се затичаш?
Когато си готов – нека отгатна...
Надвесил си се в пропаст да надничаш,
в душа човешка – болка необятна...
© Мария Божкова Всички права запазени