Пак е с тебе тази вечер тя...
ще те има вместо мен,
но и моята сянка е с вас, за беда,
вчера, днес и всеки следващ ден...
Зидове ще мина да те имам!
Камъни ще влача като буря!
Ще се моля, ще проклинам,
даже и сама да се погубя!
Пак е с теб и ще те люби,
нека – в теб е моята отрова!
Да отпие и сама да се погуби...
нека после иска да е твоя!
Да изтръпне, да се дави,
да се влачи и да моли!
Нека вика, аз ще я сподавя,
нека плаче – няма да е твоя!
Нека прати сто светии,
зарад теб да ме накажат!
Аз съм зла отровна змия,
няма и това да ме откаже!
Ще те търся и под камък, и под дърве!
Ще я мачкам нея всеки ден!
Нека пробва да те върне,
ще се проклина, че застана срещу мен!
© Erato Eratova Всички права запазени