Стига сълзи, морето преля...
Сега за радост ден настъпи,
не за мъка и за плач.
И всички дни да са такива,
нека са такива до смъртта...
Не чакам сутринта сама,
а нощта не е мъчение.
Не моля тишината дума да обели,
а съм с тебе, тук си с мен.
Благодаря ти за това.
Лицето ми с усмивка е
и денем и нощем,дори в съня...
Нека щастие да владее нашите сърца,
и в едно да ги слее...
Нека пребъде любовта!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени