Нека се счупи нощта...
Нека се счупи нощта, ако така трябва,
не ни интересува, после идва сутринта,
а любовта ни е тук и отвъд хоризонта...
и слънцето не ни пречи да се обичаме...
А, ако се счупи, все ще измислим нещо,
което ще ни позволи да продължим танца си,
без сцена, без антракт, без пречки и предразсъдъци
и без дрехите ни да се разсърдят, че са сгънати...
Прегърни ме, както никога и да танцуваме,
без радио, следвайки стъпките на сърцето,
говори ми без да можеш да ми кажеш нищо
и нека се насладим на тази мелодия...любов...
И нека само ние си знаем, че това туптене
няма да се успокои, дори след вечността...
И нека само ние си знаем, че слънцето не
пречи на движенията ни, обвити и от луната...
© Лили Вълчева Всички права запазени