Нека тост да вдигнем, mi amore...

10.10.2010 г., 20:38 ч.

Поезия

543 0 6

Нека тост да вдигнем, mi amore...

Стъклената чаша пълна е догоре

и вино червено весело блещука,

нека тост да вдигнем, mi amore,

за теб, за мен, за нашата сполука.

Нека виното си бързо да изпием,

чашите отново да напълним,

преди нощта пак да си отиде

и в реалността ние да се върнем.

Да бъда аз странна непозната

и ти за мен да бъдеш непознат…

Тайно да потрепват в нас сърцата…

тъй както и сега трептят.

Нека тост да вдигнем, mi amore,

че аз съм грешна, ти си прокълнат.

Чашата е празна, напълни догоре…

Виното и крадена любов горчат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.