21.10.2009 г., 11:17 ч.

Нека тръгна до Вас... 

  Поезия » Любовна
573 0 8

Тракат токчета по асфалта

и пронизват листата.

Колко страстно мантото

разкрива стройни бедра.

Може ли малко до Вас?

Да повървя с Красотата...

Как тежи самотата

и не мога така...

Аз не виждам тролеите,

летящи насреща,

колко хвърлят искри,

колко свирят сърдито.

Аз не чувам колите,

ревящи зловещо.

От Вас съм погълнат...

Не ме пъдете!

И не питайте...

Нека тръгна до Вас,

без да дишам, Безбрежност!

Роб покорен ще бъда.

Без сянка. Даже нетленен.

Само с поглед ще ви прегръщам

трепетно, нежно

и ще ходя до Светлото,

като влъхва след звезда във Витлейм...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??