Как искам в тебе тихо да се сгуша
и в ласката любовна на дъжда
да помълчим със теб, заслушани
във мократа прегръдка на нощта.
Как искам да е дъжд и да не спира,
да завали и да пречисти в нас
зли мисли, думи, страхове, безсилие
и да остане само дивна страст.
Как искам в тебе топло да притихна,
да помълча и да ти дам криле,
да ме прегърнеш и да се усмихнеш
и във дъжда за двама времето да спре.
© Евдокия Иванова Всички права запазени