lorsa (Лора Димитрова)
96 385
27.10.2009 г., 11:20 ч.

НеКазание 

  Поезия » Любовна
726 0 3

 

Чуваш ли?
Никога няма да ти кажа
как затягах като псета на каишка
всеки пръст, от искане прокажен -
(затегнат до безкръвност; до недишане)

от искане
да потанцува по клавишите
на клепките ти - тънки и изящни,
очите абаносово-изписващи...

Разбираш ли?...
Не! Няма да ти кажа,

че ревността връхлита с черни лапи -
в пастта ù - двеста бели остриета
погледа ми, галещ тебе, дращят;
кървят в на устните ми върховете...

Недей да питаш! Няма да ти кажа,

колко тънки токчета износих -
краката си извайвайки продажно.
(Да съм високо. При звездите ти.)
А боса

стъпвах в невидени траектории,
от изплакани сияния в обков.
Нагризана от всяко своеволие...

Чуваш ли?
Не питай за любов!

Няма да ти кажа, че я сгъвам
с дрехите си в бащиния скрин...
Няма да ти кажа, че се спъвам
в страховете си!...

Нека да мълчим!

Това поне разбрахме, че владеем.
(а гръдта ми отчаяние издува...)
Тръгвам.
Като болест съм - на смени.
И ти ли тръгна?

... май наистина
не чуваш...

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??