Не можех да си тръгна нелюбима, имах нужда от твоето дихание... Ала проклета да съм! Много те убивах! И като сирак мълчах те, със стенания...
Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те". И чужда съм, че тая нощ съм толкова нелесна... Аз те скрих в мене, във очите си... Ала не посмях да съм със тебе честна...
А ти отново с мислите ме галиш, а аз не мога да съм непростима... Кажи ми, утре ми кажи, че пак ме мразиш, задето тая нощ съм те ранила...
И недей сърцето ми да жалиш, то отдавна е забравило вечерните молитви.. В чашите кълне се. От гордост мами. Проклета да съм! Не зная даже и Всевишния...
Кълнях се, че не мога да съм нелюбима... Вярвах, че съм стиснала болката в юмрук... Ала късно се огледах. Много съм ранила. Нелюбима тръгнах си. Не остана даже звук.
Привет Ди!
Взимайки под внимание, че според теб творчеството е отражение на твоите чувста и мисли, не бих казал че е великолепно (болката не може да е великолепна или страхотна). Бих казал, че е трогателно,дълбоко така си подбрала думите, че караш човек да усети твоите мисли твойта болка все едно е негова. С твойте стихотворения, твойте сълзи са и наши сълзи, твойта болка е и наша болка, твойте усмивки са и наши усмивки. Пжелавам усмивките в твойте редове да преобладават
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ама мен ме дразни ... не само с повторението си