Защо да те обичам?
В теб няма нищо ново.
Повтарят се нещата
отново и отново.
Наивно е, да мислим,
че с теб сме уникални.
Напразно ръсим думи
досадни и банални.
Мълчанието също
повтаря се стократно.
Навярно просто трябва
да правим наобратно.
Да гледаме далече,
опрели гърбовете.
Да цъфнем и увехнем
смирени като цвете.
© Георги Стоянов Всички права запазени