5.06.2013 г., 13:41 ч.

Немирна лукова главица 

  Поезия » За деца
934 0 3
Главица лук обелих вкъщи.
Палтото ù свалих на стола.
Тя взе да се люти и мръщи -
остана си по камизола.
След туй сълзици едри рони
за братята си от тигана.
Със ножчето безспир се гони,
ала накрая то я хвана.
Немирна лукова главица!
В бульона важно, гордо крачи,
подобно някаква кралица.
И мен накара да заплача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??