Неначупена нежност
на Миро
Все те търсех до мене.
Отляво.
Вечер пращах
писмата по вятъра.
Палех съчки.
От мократа вяра.
Да се стопли в очите ми.
Някога.
Все те сричах
в бездумни молитви.
И пълзеше
по устните крясък...
В чекмеджето
на своите мисли
пазех ключ
към двореца от пясък.
Триста бури дъждовни
изплаках.
Като хляб те измолих.
От Бога.
Неначупена нежност
опазих.
Днес ключа
в твойта длан да положа.
26.02.2009 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени
Докосващ е стиха ти, Гергана!