21.06.2007 г., 20:22 ч.

Ненаситно 

  Поезия
831 0 13
Бавно се просмуквам в роклята
на недокосната жена
и разтревожена сърна
плахо я изпълва с болката
на непрегърната вина.

Нежно ме попива с устните
на незаченат океан
и разтреперан ураган
тръпно ме изсмуква с блудството
на непристоен нощен блян.

Силно я пронизвам с порива
на неотмираща вълна
и раздробена тишина
стръвно я изгаря в пролива
на ненаситната луна.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??