13.07.2019 г., 20:15 ч.

Ненаучени 

  Поезия
1618 4 8
Как толкова години все се уча...
Живота си приемам със усмивка.
Благодаря за всяко ново утро.
Щом залеза изпращам, съм щастливка.
За малките неща благодаря:
за дом, приятели, семейство, обич;
за нощите, безсънна щом редя
простички стихове, тъй както мога.
В живота срещнах радост и печал,
белязали лицето ми с пътеки.
И малко Бог е взел, а много дал...
Но стига ли и многото на всеки? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??