9.11.2012 г., 12:18 ч.

Неназовимото 

  Поезия » Любовна
553 0 7

Неназовимото с най-прости думи...

То спи във тебе и във мене,

мостове спуска помежду ни,

запалва мисли и вселени.

 

Рисува край или начало...

Неназовимото с тъга и мъдрост.

Предрича миг от нещо цяло,

забравило и свян, и възраст.

 

В постелята виновно ляга,

без страх задава ни въпроси,

невидимо виси над прага

и щастие внезапно носи.

 

Неназовимото отдавна

познава ни, на нас прилича.

Дели живота ни по равно

с две кратки думи: „Аз обичам!”

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??