24.01.2007 г., 11:24 ч.

Ненужна 

  Поезия
1265 0 10
Болка пак изпива ми душата,
сякаш в този миг е непотребна вещ.
Отново падна в примка на тъгата
пламъче на гаснещата свещ.
Едно сърце, разбито на парчета,
а те снежинки малки са в нощта
и стопяват се увехнали цветчета,
и в кал сега превръща се снега.
         17.12.98г.

© Пенка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??