20.10.2013 г., 10:42 ч.

Необходимост 

  Поезия » Любовна
712 1 10

Без сянката ти няма как да светя.

Без твойта нощ не знам кога е пладне.

Килимче си – постлано на паветата.

И отзвук – за да знам кога съм паднала.

 

Душата ти – часовник - ме сверява –

магнитна, земна, другият ми полюс.

Аз имам още толкова за даване -

света съм, форматиран като глобус.

 

Ти нямаш право да не бъдеш рицар -

светът ми ще олекне с двайсет грама.

И спомените – жива броеница -

ще кривнат цели две кардиограми.

 

Сверявам се с душата ти – часовник.

Ти нямаш право да си тръгваш рано.

Отново ставам твърде многословна –

прекрасен знак, че трябва да останеш.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??