24.10.2014 г., 8:02 ч.  

неОБИЧайно 

  Поезия » Любовна
630 0 1

трудно предизвикателство от 

alantuan - дано да съм се справила!


Недей да ме обичаш – няма да те пазя

спокойно ти до мен докато спиш.

Идеали, ценности – не ще погазя

и няма да мълча щом ти крещиш.

Не искай нищо – нищо не предлагам,

не търся нищо и не вярвам аз –

не искам рамо днес да се облягам

и нямам думи да крещя без глас…

Не вярвай в мене – днес е твърде късно –

изпитах много болки в любовта

и ако днес сърцето ми се пръсне

спокойна във небето ще летя.

И днес те моля аз – не ме обиквай –

не можеш да обичаш лудостта

и шепна ти „Недей, не свиквай“

и се проклинам… но в ръцете твои спя…

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Намирам, че си се справила блестящо с предизвикателството да дадеш заглавие на това стихотворение и съм щастлив, че допринесох с окуражаване
    Този стих е носител на идейната съвкупност от една страна на философския аспект на дуализма "Ин-Ян" и от друга на привидно несмесяемата емоционалната суспензия, терзаеща лирическата героиня на ниво "Аз". Би било погрешно към текста да се подходи посредством търсене на рефлексни аналогии или преекспонирана патетика. По-подходящо е четящият да потърси възможното позитивно развитие (най-вероятно нелесно и нетрадиционно) на субективния постфинал. Прочетох, осмислих и се обогатих естетически! Благодаря,Яна!
Предложения
: ??:??