Тази вечер е необикновена...
Навън е мрачно, студено и мъгливо.
Пълна е луната.
Красива е и ни наблюдава.
Дали и тя от самота е натъжена?
Дали е тъжна, че нощта с никой не е споделена?
Вървя, усещам тръпки по стъпалата към врата.
Усещам, тъжно ми е на сърцето.
Облаците прегръщат луната.
Звездите около нея блещукащо танцуват.
Изглежда, че не е сама.
Но и аз не съм сама... ...