1.06.2019 г., 12:44 ч.

Необяснимо 

  Поезия » Бели стихове
838 1 0

Мерило ли е нашето вълнение,

за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,

да ни отнася без да чуем зов. 
И измеримо ли е Имането

на фина и попиваща сърдечност,

такава за която се отричаш

от всичко твое, 

от живуркането в себе си

без устрем и любов.
Необяснимо е докосването

по струните на сродната душа,

остават огнени следи от думи

и стрýи на завихряне

във сливащата тишина.

© Infinity Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??