1.07.2007 г., 9:38 ч.

Неоценена 

  Поезия
883 0 1
Теб те слушам,
а другите - чувам,
ще ме накажат -
затова се преструвам.
Когато ме питат -
тихичко мълвя,
но пред звездите
вътрешно крещя.
И малкото, що имам,
със тебе го деля,
но ти не оценяваш
и пак ще замълча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??