Неочаквана гостенка

През малкото прозорче надникна лъч светлина,

очите ми заблестяха, стопли се моята душа!

С поздрав ведър ме обгърна и ми рече- тук ще постоя.

Ще почакам на вратата ти да се похлопа,

туй ще бъде моята сестра - Любовта!

Тя е тъй красива, тъй всеотдайна...

Но ти не се страхувай – подай  ръка!

Прегърни я! Не се отдавай на суета!

В дома ти щом прекрачи – говори ù...

Не я оставяй в самота.

Другар бъди ù ти единствен –

а тя ще те възнагради с корона златна

и царствена дъщеря!

... И така богат на щастие ще бъдеш до край света!

В тоз час похлопа се на моята врата – отворих веднага.

Там пред прага ми стоеше красивата девойка,

усмихната и с прелестна снага,

очакваше с поздрав да я уловя.

Сърцето ми туптеше, ръцете ми трепереха,

тя тъй красива бе... В прегръдките си ме пое!

Нежно ме погледна и ми рече:

Май неподготвен бе?

Реших и аз да кажа нещо по съвет:

За Любовта, принцесо моя, подготовка няма!

Тя идва неусетно, изведнъж – като пирует.

И който те остави да си идеш –

тогава оставаш спомен в силует!