Неочаквана среща- 2

                                  на С...

Не казвай нищо!.. Прегърни ме само

и ако можеш, просто поплачи

във срещата на мъжкото ми рамо

със Болката от твоите очи...

И нека не проклинаме Съдбата

(известна със капризният си нрав!..)

и нека  да надмогнем суетата,

че всеки пак по своему е прав...

Щом Времето не можем да обърнем,

а Бог забрави нашият адрес-

как чувствата тогава да си върнем

отново за да изживеем днес!..

Животът на прощален пир прилича,

Желанията- на последен тост,

а тъй обичах аз да те обичам

и не желаех само да съм гост...

Сгрешихме вярно някога- от глупост,

но вече поумняхме и сега

не можем със предишната си лудост

с Живота да си правим пак шега!..

... Обърканите сънища ни следват,

остават като сенки през деня-

желания безумни ни обсебват,

кошмарите не свършват със съня,

но тоя Бряг пустинен край скалите

и днес е тъй примамлив като блян

и все така заливат ни вълните,

и пак Грехът е само пожелан...

Не казвай нищо!.. Просто прегърни ме

и ще си спомня, вярвай ми : защо

желаех те по мъжки (обяснимо!),

а с пиетет те гледах като Божество

и не докоснах тръпното ти тяло,

а днес е късно даже за мечти,

и за желания безумно закъсняли...

Не казвай нищо!..

                                 Просто замълчи...

... А чайките крещят над необята

уверени във своите крила

и корабите със попътен Вятър

отплават във вечерната мъгла...

д-р Коста Качев