10.05.2015 г., 15:06 ч.

Неочаквана среща 

  Поезия » Любовна
462 0 0

Здравей, ми каза тя.

Здравей, отвърнах без усмивка.

Но сърцето се усмихна.

Не искам тя да узнае,

колко съм щастлив сега.

Защо не се обаждаш, ме попита пак.

Защото те обичам,

а ти ме имаш само за приятел.

Не ù го казах.

Но тя го знае.

Знае как и двамата бяхме

на вълната на страстта.

От тази страст се запали

едно огънче в мен, което и сега гори.

Огънчето на любовта.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??