10.10.2019 г., 9:08 ч.  

Неочаквана вечеря 

  Поезия
761 4 7
Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там
и масата стоеше наредена.
Запалената свещ – частица плам,
съдбата бе оставила за мене.
Щом седнах, този пламък засия,
с картини от житейските ми стъпки.
С посоките от пътя извървян,
редувани с пророчества, на глътки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
: ??:??