31.03.2014 г., 0:34 ч.

Неочаквано 

  Поезия
4.5 / 2
747 0 2
Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Предложения
  • Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...
  • Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...

Още произведения »