Неон
Отивай си, любов, не се обръщай!
Тръгни си тихо с есенния марш,
със сянката на старата ни къща,
с въздишките на нощния мираж.
Под всеки ромски покрив, знам,
те има в зид, в корито, в топло ложе.
Легни до пийналия сатана. Вземи ума му
и страстно го кръсти по божески...
Не те познах. Не те видях – тъй мургава
и страстна, справедлива. По лятному
разгърдена и потна, и добра... ...