Обърках думите... не спрях да дишам -
с Луната даже поделих си зов,
но така е щом отблизо те обичам -
за обич - лесно, трудно - за живот...!
Потърсих смисъла - попаднах в тишината,
очите ти блестяха със елмаз
и запелтечи думата, но чувството в душата
доби посока - към наивното ми Аз...
А ти попита - защо аз толкоз се страхувам,
не виждам ли молбата в твоите очи,
че толкова съм, аз, ах, толкова съм хубав
за устни, във които често поривът мълчи. ...