Вися във въздуха и се поклащам
и харча време да размислям -
Дали да литна или падна -
какво да взема да поискам?
Но трудно ми е да решавам
такива простички задачи.
Да литна аз се изкушавам,
но имам ли криле обаче?
В небето няма път, пътечка
и няма на какво да стъпиш.
А срещнеш ли пред тебе пречка -
къде планираш да отстъпиш?
А на земята по корем се влача,
по необятния простор все страдам.
Да взема да направя първа крачка -
о, боже, май че вече падам!
© Доля Алексиева Всички права запазени