Козирог тя е, що пътя ми тъй прекоси,
сдържана — пламък под скреж — със очи на вълшебник.
Сладостен трепет излъчват пшенични коси,
в миг завладяла ме, взе ми покоя душевен.
Малката фигурка в дланите да приютя
силно желаех. (Е, влюбените са и луди!)
Фина, изискана, би ме допълвала тя,
жизненост в мен, песимиста, и хъc като буди.
Влюбеността ми любов не посмя да роди —
тя, чужденката, у нас би била нежелана.
Стиснах душата и стегнах аз свойте юзди,
да е щастлива със друг пожелах, и то стана. ...