yotovava (Валентина Йотова)
2603 21962
21.08.2024 г., 12:06 ч.

Неотброени крачки 

  Поезия
234 5 17

НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ

Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят.

Забиват бивни в пясъка на плажа,
потъват в зимни сънища – до пролет,
когато – може би, ще ми разкажат
как вихър стърже бордовете голи.

Как злостно лед боята им напуква
в смълчаните и дълги снежни нощи.
Но помнят, че си тръгнахме оттука
и че не сме се върнали все още.

Че дирята, която си оставил
и е отвеждала така далеко,
с ятата щъркели се разпилява
и изтънява в лунната пътека.

Градчето стихва вече следсезонно,
чадъри и шезлонги чезнат мигом.
А аз прегръщам сянка на бездомник,
оставил в мене куп ранени рими.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??