1.03.2011 г., 19:21 ч.

Неозаглавено... 

  Поезия » Любовна
660 1 5

Решил си го. Аз нямам право

да те задържам повече при мен.

Не аз, сърцето ми пропада

без теб - по малко всеки ден.

Не искай да ти казвам всичко,

което виждам в твоите очи -

за тази обич няма стихове,

а за тъгата в тях - достатъчно сълзи.

Затуй търси жената - силната!

Ще я намериш някога, аз знам!

Ще се помоля само да ти дава всичко,

което аз желаех да ти дам...

Едва тогава ще заспя спокойна

и този сън ще ме дари със сила.

Ще бъда твоя мислена опора.

И може би... ще съм щастлива...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??